Валентина Мизийска

Видя как Александър отвори уста да възрази или да добави нещо, но

Никога нямаше да се обадя, не исках да си вярва, че още притежава силата да ме събира на парчета и да ме реди.

– Недей, недей – прошепна в близост до ухото ми. – Не плачем, когато нещата се променят за добро.