Иван Баталов

Същото се наблюдава и при децата на жени, които са били бременни по време на атентатите от 11 септември. Накратко, науката е доказала същото, което психо-генеалогията вече предполагаше: в телата си ние носим историята на нашите предци, дори да не я познаваме.

Искам да ти кажа за „тимшел“. Тази дума от Библията се превежда като „ти можеш“. Дума, същевременно опияняваща и ужасяваща, защото казва нещо фундаментално за човека

Обаче наскоро учените откриха, че ако гените не се изменят, то тяхната експресия в тялото ни може да се промени. Нещо като копчето за силата на звука в радиоапарата. Генът – това е музикалната нота, която остава винаги същата; а епигенетиката е науката, която изучава силата на звучене на нотата – от пълната тишина до оглушителния звук.

Да предположим, че двама души носят гена на предразположение към диабет. Дълго време са вярвали, че и за двамата е съществувал еднакъв риск да развият болестта, че и двамата са обречени заради своето ДНК. Но днес знаем, че всичко зависи от качеството на живот на всеки от тях. При един здравословен, щастлив живот, ако личността процъфтява, обградена от обич, генът на диабета ще бъде приспан. А при онзи, който няма да спортува, ще живее в непрекъснати лишения и конфликти, обемът на генната експресия на диабета ще нарасне.

– Но това откритие получи цивилизационно измерение благодарение на трудовете на Ема Уайтлоу
16

Епигенетиката недвусмислено доказва, че ако едно лице е било жертва на насилие – причина за неизкоренима фобия у него, – децата му и всички наследници ще се появят на бял свят със същата фобия, даже да не знаят нищо за травмата, преживяна от техния предшественик! Защото те ще носят неговия епигенетичен белег. А този белег ще се предава от поколение на поколение! Такова предаване открихме у наследниците на оцелелите от холокоста: техните деца и внуци са носители на несъразмерни мутации на ген NR3C1, който е отговорен за състоянието на тревога.

Все пак съществуват две книги: „Може ли да се освободим от своите гени? Епигенетиката“ („Peut-on se libérer de ses gènes? L’épigénétique“), от Ариан Джакобино, и „Симфония на живото. Как епигенетиката ще промени живота ни“ („La Symphonie du vivant. Comment l’épigénétique va changer votre vie“) от Жоел де Росней

Бог не спасява никого и не отмъщава за никого. Човек е способен да се справи и с двете. Вярвам в човешката воля и правосъдие. В нищо друго.

Едно невидимо присъствие, което я ужасяваше, напомняше ѝ за „Орла“9 на Мопасан.

„чисто преживяване на хорър поезия“.
Дьолакроа