Бел Ами

Една от най-известните творби на Мопасан е романът „Бел Ами" (1885), в който се разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистически елит. В него следваме историята на журналиста Жорж Дьороа. В нея се развива темата за разпада на нравите в Париж през XIX век. В сюжета на романа е интерпретиран и просвещенският мотив за преминаването от по-ниско към по-високо стъпало, за изкачването по стълбицата на общественото положение, като заедно с това се преплита и мотивът на прелъстяването.

Ги дьо Мопасан е френски писател натуралист, считан за най-големия френски майстор на късия разказ. rnrnПрез 1869 година Мопасан започва да изучава право в Париж. Скоро след това, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 година работи като дребен чиновник първо в Министерството на морските работи, после в Министерството на образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Гюстав Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.rnrnМопасан прави дебюта си като поет със „Стихове" („Des Vers", 1880). По същото време той публикува своя шедьовър „Лоената топка" в сборника „Медански вечери" („Soirues de Medan", 1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години пише около 300 разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия. Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.