Всеки мой дъх

Животът е низ от малки животи и всеки ден предлага избор на решения и съответните последствия.

Най-важното в човешката съдба е лю­бовта.

– Разбирам колко ви е тежко, но тревогата наистина не помага. Чърчил я сравнява с тънка струя страх в мозъка – дадем ли є възможност, тя прераства в дълбок канал, в който потъват всичките ни мисли.

Животът е низ от малки животи и всеки ден предлага избор на решения и съответните последствия. И така, решение след решение, постепенно ставаме такива, каквито сме.

Спомените са врата към миналото. Колкото повече ги цениш, толкова повече се отваря вратата.

Жена ми искаше къща на брега, но почти не сме живели тук.

Повечето хора играят роли, а колко по-добре би било да са естествени като него.

Хоуп вярваше, че ако обичаш някого, трябва да му дадеш свобода, а ако се върне при теб, този някой те обича. Да молиш някого да остане, означава да молиш някого да те обича. А тя знаеше, че това е безсмислено.

Един ден, по време на разходка в гората, баща є се наведе, взе едно паднало листо и каза:

– Тук е, за да ни напомни, че трябва да живеем добре, докато е възможно, тъй като идва денят, в който трябва да отлетиш с достойнство от този свят.

едно време си каза, че проблемите є не са като на хората от третия свят. Имаше къде да спи, какво да яде и не се страхуваше, че ще хване холера или дизентерия от водата, която пие. Имаше дрехи, жилище, образование...