Хари Потър и философският камък

О, няма защо, моето момче. — Готов ли си? Беше вуйчо Върнън, все още с червендалесто лице, все още с разярен вид от нахалството на Хари да носи сова в кафез на една гара, пълна с обикновени хора. Зад него стояха леля Петуния и Дъдли, който изглеждаше ужасен само при вида на Хари. — Вие сигурно сте семейството на Хари? — каза госпожа Уизли. — Така да се каже — отвърна вуйчо Върнън. — Побързай момче, нямаме цял ден на разположение. И се отдалечи.